На прага сме на празника, който дава най – много уют и топлина в семейството, на  най-вълшебното, изпълнено с тайнственост и приказни чудеса време.  Всичко в тези дни изглежда  приказно, стига само да искаме и да повярваме, че вълшебствата съществуват, защото вярата е това, което крепи живота ни – вярата в доброто, красивото, митичното.

Чудото на Рождество има смисъл само когато се случва във всеки един от нас. Скъпи ученици, родители, колеги и приятели, приемете най-искрени пожелания за здраве и късмет във всеки дом, за благополучие и успехи във всяко ваше начинание, искреност и взаимност в семействата ви! Нека Коледа изпълни сърцата ни с повече обич и надежда за сбъднати мечти, с разбирателство, радост и сърдечност.

Светли Рождествени Празници и Щастлива Нова 2021 Година!

изработила: Мария Веселинова – 9 Б клас, преподавател Величка Николова

За поредна учебна година, в часовете по изобразително изкуство, приложно изкуство информационни технологии, музикален театър и музика, учениците от 144 СУ. „Народни будители“ зарадваха всички родители, учители и приятели , изявявайки своя талант! С техните творби беше създадена виртуалната изложба „Моето коледно послание!“ и няколко виртуални концерта. Продукцията бе изцяло осъществена в средата на онлайн обучение, за което им благодарим за отговорността, с която подходиха към своите занимания. Прекрасните им изпълнения, рисунки и колажи ни карат силно да копнеем за приказната коледна магия!

Народен хор с р-л Илиян Михов

„В очакване на Коледа“ – Е. Райчева /учител по ИТ/

„В очакване на Коледа“
С много настроение и снежни емоции,броени часове преди един от най-известните християнски празници Рождество Христово, коледна магия сътвориха талантливите певци на МО“Музика“, с преподаватели Г.Ташева и М. Тонева!
Щастливи и благословени празници!♥️🎊☃️🎼🥰❄️

Коледна изложба на учениците от профил ИИ от 7-12 клас

Весели празници изпълнени с много емоции и вдъхновение!

https://www.facebook.com/teo.doroteo.733/posts/1788128281350262

Ученици и преподаватели от МО“Музика“ поздравяваме всички с настъпването на светлите коледни празници.Специална благодарност към George Peychev за направата на филмчето 🙂 Приятно гледане! 🎶🎊🎻🎹🌲 – рък. Маринела Ангелова

https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=qXlO-DzwF1Y&feature=youtu.be&fbclid=IwAR26vVd0DGSVj7vTGijAWoM5ogzDN5oRb_oGIHkv3cpzu7MzKSo5ecpEpx8

„Любовна поезия, песен и магия“

Коледа е време за любов-във всичките и проявления. Затова нека бъдем по-добри,по-щедри и благосклонни към хората в живота ни и към света! “ Любовната поезия,песен и магия“ Коледен поздрав на учениците от 9 А и 10 А клас- ФУЧ/МСФ с преподавател г-жа Галя Ташева 🎄

https://www.facebook.com/galina.tasheva.16/posts/3726933577366926

Наближава Коледа. Най-вълшебното,изпълнено с тайнственост и приказни чудеса време.Време на радост,топлина и сбъднати мечти!
За вълшебствата по Коледа ще ни разкажат талантливите ученици от ФУЧ/МСФ – 11 а клас, с преподавател г-жа Магдалена Тонева, по проект магията на радиотеатъра.В главните роли – Елизавета Попова, Яна Грънчева, Йоан Колев, Стефан Цветанов,Ана-Мария Ковачева, Цветелина Димитрова, Емилия, Гергана Табакова,сценарист Алина Минкова.
Вълнуваща интерпретация на великият писател Чарлз Дикенс- „Коледна песен“ – радиоспектакъл
Весели и благословени празници!❤️

Изложба по ИИ на учениците от начален етап на обучение:

Благодарим на Кремена Кантарджиева; Диана Мицова; Ивелина Вълчанова; Тереза Тодорова; Здравка Костадинова; Радослав Кръстев;

Обичаи

Довечера е бъдни вечер, един прекрасен религиозен семеен празник. На този ден по стар обичай цялото семейство се събира на трапезата, която трябва да бъде много добре отрупана с постни ястия, за да бъде успешна следващата година. Ястията трябва да са 7, 9 или 11 – нечетен брой. Много важно условие е, всичко да бъде постно – месните ястия остават за Коледа. Преди да седнат на масата традицията повелява най-младите членове на семейството да поканят и дядо Господ на трапезата.Това става като на отворен прозорец децата до викат от три до пет пъти. После се минава цялата къща с тамян за да се прогони дявола и злите духове. Това деяние се извършва от най-възрастният член на семейството. Когато всички тия традиции са спазени се сяда да се яде. В някои по-религиозни семейства може да се каже и молитва. Задължително на масата присъства домашно приготвена питка с пара, която по традиция се разчупва от главата на семейството, като освен за всички присъстващи се отделят парчета за дядо Господ и за животните. На когото се падне парчето с парата, той ще бъде най-голям късметлия през предстоящата година. Други български традиционни ястия за трапезата за Бъдни Вечер са сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се слагат и мед, ядки (най-често орехи), разнообразие от плодове, вино, ракия, чесън и лук. Много важно е вечерта преди да си легнете масата да не се събира, за да може дядо Господ като дойде да си хапне и той от всичко!

Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос.

Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледари обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.

Народен оркестър с р-л Константин Фиданчев

Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки
и овновци виторожки.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!

Легенди:

Легенда за коледните чорапчета 1

Някога, много отдавна живели три сестри. Девойките скоро трябвало да се омъжат и всяка да поеме по своя път, но след загубата на майка им, се струпали много отговорности – чистене, готвене, пране… Една вечер след като изпрали дрехите си, прострели своите чорапи над камината за да изсъхнат по – бързо. И ето, че в тази нощ се случило тяхното “коледно чудо”, което е останало в историята и до днес.
Св. Николай, знаейки за изключително трудното положение на семейството, спрял пред къщата, погледнал през прозореца, за да се увери, че всички спят. Забелязал оставените на камината чорапи, взел три торбички със злато, влязъл през комина и напълнил чорапчетата на трудолюбивите момичета.
Рано сутринта, сестрите станали за да приготвят закуската, и когато посегнали да си обуят чорапите…..Изненада. Проверили вратите и прозорците, били заключени….
Така трите девойки получили за коледен подарък хубава зестра.

Легенда за Коледните чорапчета 2

Имало едно време един благороден мъж. Той живял щастливо и честито до неочакваната смърт на съпругата му. Овдовял и изпълнен с мъка, мъжът поел теглото да ръководи сам семейството и най-вече да се грижи за трите си малки дъщери.Не минало много време обаче и семейството било принудено да се премести далеч от града, тъй като парите не им достигали. Така дъщерите били принудени да готвят, чистят и перат съвсем сами.

Когато дошло време момичетата да се омъжват, благородникът изпаднал в още по-голяма безпомощност. Нито една от дъщерите му нямала зестра!

Една вечер след като дъщерите му изпрали дрехите си, те прострели чорапите си над камината, за да се изсушат по-бързо. Същата нощ Св. Николай, знаейки за изключително трудното положение на семейството, спрял пред къщата на благородника. Погледнал през прозореца, за да се увери, че всички спят, и забелязал оставените над камината чорапи.

В този миг на Св. Николай му хрумнала идея. Той взел от шейната си три торби със злато, влязъл през комина на къщата и ги сложил в чорапите на младите момичета.

На сутринта, когато дъщерите се разсънили, те намерили чорапите си пълни със злато. Така благородният мъж успял да види трите си дъщери омъжени и доживял живота си щастливо.

История за коледните ботушки

Една майка имала много деца. Трудно и било да се справя с възпитанието им, били палави, шумни и разхвърляли ужасно.
Тя непрекъснато ги молела да си подреждат вещите: дрехите, играчките, обувките. Но накрая винаги се налагала да върви след тях и да оправя.
От изтощителния труд покрай децата и прехраната на семейството, тя се разболяла. Било по празниците и децата се стреснали. Нямало кой да им приготви курабийки, парцалени кукли и войничета от клечки.
Опитали се да си сготвят, каша, да пооправят, но нали са деца не се справили кой знае колко.
Гладни, тъжни и уплашени, те се гушнали и се помолили да стане чудо.
На сутринта майка им била по-добре. В къщата била по чудо за пръв път подредено, а вечно разхвърляните им ботушчета били строени в редица и пълни с лакомства.

История за коледната елха

През светата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителя, зашавали, зашумели и затрепкали дървета и полски цветя. Те искали да Го видят и да Го поздравят. Но само стройната палма, маслиновото дърво и скромната елха могли да постигнат това. Радостният трепет на техните клонки и листа ставал все по-шумлив и накрая се превърнал на думи.
– Да идем да се поклоним на Младенеца – рекла палмата на маслината и да му поднесем нашите дарове!
– Вземете ме и мене с вас! – примолила се елхата.
Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели:
– Бре, я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише и вони.
Елхата млъкнала попарена, но погледнала още веднъж към сияйната светлина, която окръжавала лежащия в яслите Младенец. Един ангел чул подигравателните думи на палмата и маслината.
Палмата се приближила до яслите и положила пред тях най-хубавия лист от своя връх.
– Ето ти ветрило, прекрасний Младенецо, с което да се разхлаждаш в горещините – казала тя. Маслината пък изцедила от своето благоуханно масло, което запръскало благоухание наоколо. Елхата се омърлушила и си казала, че палмата и маслината са имали право да й се подиграват. “Недостойна съм да стоя тук пред очите на Младенеца” –проплакала тя.
Тогава ангелът пристъпил към нея и казал:
– Мъчно ми е за тебе. Ела по-близо до яслите! Ти, елхице, в смирението си сама се унижаваш, но аз ще те възвися и украся по-хубаво от останалите дървета!
Погледнал той към звездичките, кимнал им и те една по една почнали да слизат от небето и да кацат по елховите клонки.
Младенеца в туй време отворил очички. Нито хубавият палмов лист, нито маслиненото благоухание успели да привлекат Неговото внимание. Той ласкаво се усмихвал и протягал ръчички към обсипаната със звездички елха. Добрата елха потреперила от извънмерна радост, но не се възгордяла, а осветявала с блясъка си палмата и маслината, които засрамено мълчали в тъмнината.
Ангелът проговорил втори път:

     – Това ти е наградата за скромността, елхичке! От сега нататък ти ще красиш празника Рождество Христово с вечно зелената си дреха и с бляскавите, подобни на звезди украшения, с които човеците ще те кичат в Светата нощ. Тъй ще радваш децата, а на възрастните ще припомниш за детските им дни. Това ще ти е предназначението и наградата, скъпо коледно дърво.

Коледните чудеса

Сред палат от кристални ледунки са наежили бели кратунки Дядо Коледа с Баба ви Зима, дето вее и вие за трима. Той примигва, а тя му се кара, че е време да вземе товара – цял чувал, пълен с дарове разни за децата, за светлия празник. Че е време на път да поеме, да обходи планетата цяла – всяка къщичка, кротко заспала, всяко бухнало малко креватче, значи – всяка сестричка и братче… даже бебчо, разперил ръчички, дето гука тъй, сякаш е птичка.
– Ей, старчок, я оставяй игрите! Влакче, топки – обратно в торбите! Я се виж, на дете ли приличаш, с индиански пера да се кичиш?! – Баба Зима с гняв пръста размаха.
От очите й хали повяха!
– Ама, бабичко, те са чудесни! Да играеш е тъй интересно! Подмладих се с петстотин години!
– Ах, ах, ах! Да ти казвам ли ”сине”? Бързо вън! Полунощ наближава!
– Тръгвам… Тръгвам, де! Баба такава!
Най-подир Дядо Коледа седна и пришпори шейната си ледна, впрегнал своите стройни елени, в сто виелици зимни калени. Планини девет-десет премина, двайсет преспи – тъй бели, та сини… Па си рече:
– Носът ми потече. А мустакът ми даже замръзна. Пък елените, милите, зъзнат! Ето на – и ушите ми глъхнат. Я да спра и за миг да отдъхна…
Както каза, така и направи – в долината шейната остави, ускори с нетърпение крачки и помъкна торбата с играчки… Сви на завет под кръшна елхичка, с бял воал и зелена душичка.
– Хей, елхице-сестрице, виж само: Кукла-Букла нарича те ”мамо”! А пък смелото малко моряче е размахало пъстро байряче…Топки, хлопки, пирати с лули, самолети, карети, коли…
Тук жираф със осанка на граф… Там пък книжка изпуска въздишка и раздипля обагрени листи, пълни с клоуни, феи, артисти! Как обичам играчките, боже! И кажете, защо да не може, Дядо Коледа да полудува?… Да опитам, какво ще ми струва? Ей, брадата си дълга и гъста като пояс ще вържа на кръста. Вижте дядо си – щур и засмян, се превръща в щастлив малчуган!
До насита крещя, пя, игра, премаля и доволно заспа. И захърка тъй звучно, гръмовно, че разклати гората вековна!
Час след час се изнизаха тайно. Засия и луната омайно. В полунощ с шумна глъч и закачки оживяха самите играчки.
– Ааа! – прозя се суетната кукла. – Кой ми среса златистата букла?
– Пуф-паф! – тропна сърдитото влакче. – Кой ми смачка червеното флагче?
– Стига врява и приказки празни! Закъсняхме за нашия празник! – викна малкото смело моряче, сбърчи нос и а-ха – да заплаче!
– Вярно, вижте, бледнее луната! Да се мятаме бързо в шейната!
– Но къде ли е нашият дядко?
– Ей го, хърка във пряспата сладко!
– По носа ще го погъделичкам…
– Да го боцнем с игла от елхичка!
– А сега? И това не помага! Спи така, сякаш век не е лягал!
– Дядо Коледааа, ставай, не се подигравай!
Граф Жираф, пират, палячо, Кукла-Букла и моряче чукат, тракат, скачат лудо – своя дядо да събудят.
– Шу-шу…- ехото отекна, тук-там туй-онуй намекна… И политна новината, покатери планината, па нали си е крилата – кацна чак насред палата.
– Чувам странна олелия… Моят старец прекали я! – Баба Зима се разбърза, пътьом снежни плитки върза, яхна Северния вятър и се стрелна над нивята.
А играчките, горките, хванаха се за главите! Свикаха от отчаяние свое куклено събрание и решиха да се справят, без минутка да се бавят.
– Няма кой да ни открие в Коледната бъркотия! – Кукла-Букла се разплака и приседна върху влака. – На кого ще кажа ”мама”?
– Ама че ревлива дама! – свирна смелото моряче. – Я се дръж като юначе!
– Тъй като те гледам, драга, нещо щуква ми веднага! – едноокият пират изсумтя, проточил врат. – Имаме си влак, дори не един, а тъкмо три! Самолети и карети… И ракети, и коли. Вече схващате, нали? Цялото ни пъстро шествие ще се впусне в пътешествие! Сам-сами, преди да мигнем, при децата ще пристигнем.
– Хей, пирате, ти си славен! Страховит, но и забавен! Браво! За това решение заслужаваш повишение! – Кукла-Букла плесна длани и подплаши ято врани.
– Поклон от нашето братство, Ваше пиратство! Поздравява Ви истински граф – Ваш покорен мосю Жираф. Понеже гледам отвисоко, ще търся вярната посока.
– Да потегляме! Пълен напред! Аз излитам със самолет! – книжката писна с вълнение. – Леле, какво приключение ще ти разкажа, детенце със любопитно оченце!
И тъй, играчките – фър-фър и пуф-паф, поеха, начело с мосю Жираф. Додето дечицата още спяха, всяка намери своята стряха. Даже пристигнаха тъкмо навреме… А дядо ви Коледа – дреме ли, дреме.
Ала справедливост има – шшш! – долита Баба Зима! Вие, съска и фучи – да не си й пред очи!
– Ставай, вдетинен старик! Ще се прави на велик! Дядо Коледа – дрън-дрън! Ще ти викам Дядо Сън!
– Ама, бабке, що щеш тук?!
– Да не чувам нито звук!
– Няма ли да ме погалиш?
– Ей сега – с две люти хали! Казвай, де ти е шейната?
– Сбира сили в долината…
– А чувалът със играчки? Ставай, да не си го смачкал!
– Тюх, замалко съм заспал и избягал тоз чувал!… Да отидем при джуджетата – те ще завъртят чукчетата, нови дарове завчас ще измайсторят за нас!
– Ала-бала… Безобразник! Още спиш – та днес е празник и джуджетата пируват… Ах, така ще те дарувам със една сурвачка яка, че ченето ти ще трака!
– Олеле, какво направих! Без подаръци оставих милите, добри дечица!
– Баба Зима е умница! И от следващата зима ”Баба Коледа” ще има! Хайде, старче, без тъга – ще ми станеш пръв слуга… Чуй сега какво ми хрумна!
– Слушам, бабке сладкодумна!
– Първо, скачаме в шейната… Щом преминем планината, с шал увиваш си лицето и се спускаме в селцето…
– Не, ще се стопя от срам!
– Ей, устатко си голям! Чакай да ти обясня – с моя дъх ще вледеня всяка схлупена къщурка, свита като костенурка… По прозорците ще цъфнат чудни ледени цветя! Ако втори път им дъхна, мигом ще ги посребря!
– Ръснеш ли две-три снежинки, стават коледни картинки?
– Браво! Значи се досети… Никой няма да усети. Аз ще ги оформя сръчно, надписът – собственоръчно… Ех, какъв подарък свеж – картички от лед и скреж! Едри, колкото стъкло… Неизвестно от кого…
– Бабке, ти ме изненада – грейнала си като млада! А идеята чудесна ще изпълним много лесно.
И потеглиха двамина към пуфтящите комини на къщурките сънливи. Минаха гори и ниви… Скоро стигнаха в селцето и си плюха на ръцете.
Върху първото прозорче се напери снежно борче, върху второто – звездички, третото – с кристални птички… Баба Зима ги курдисва, Дядо Коледа надписва. Плюнчи пръст и се старае буквичките да извае:

“Да сте здрави, да сте живи!
Бодри, румени, игриви…
Коледната нощ прекрасна
да е светла, мирна, ясна!”

Дядо Коледа погледна бабката си ненагледна:
– Бабче, ти си цял художник!
– С обич всичко е възможно! – Баба Зима му отвърна и през рамо го прегърна.
– И прозорец не остана без тържествена премяна… Поседни на тоя праг, че ни чака път и сняг.
– Знаеш, дядко, плача рядко… Ала тъй ми дожаля зарад твоята беля… Че децата най-обичат с топка в двора да потичат…С приказка да ги приспиват, куклите си да завиват… – Баба Зима скри лице с разтреперани ръце.
Покрай палеца замръзнал ледена сълза се плъзна.
Ала тъкмо в този миг се разнесе весел вик:
– Кукла! Със коси от злато!
– Слушай как бръмчи колата!
Скръцна дървена вратичка, хукна братче след сестричка… Пред съседната ограда спряха, светнали от радост!
– Вижте, имам самолетче! – викна тяхното съседче.
– Аз пък – влакче: трака-трак! – се похвали риж хлапак.
Баба Зима се стъписа. Дядо Коледа се слиса:
– Бабичко, насам пристига цяла тумба дечурлига – все с подаръци в ръка! Туй е някаква шега!
– Бързо в шала се увий! Шапката с пискюла скрий!
– Добър ден! – едно момче с развълнувано гласче пред старчоците се спря и в лицата им се взря. – Виждали ли сте художник, скришом, с четка и триножник, покрай къщите да скита?! Млади, стари ,…всеки пита. Някой снощи е хитрувал – по стъклата е рисувал. Нашият прозорец цял е картина от кристал!… Искаме да ни гостува и със нас да потанцува. Заедно ще вдигнем тост – само да ни бъде гост!
Дядо се изкиска в шала.
– Никого не съм видяла! – Баба Зима го настъпи, после го потупа: – Скъпи, пак ли кашлицата стара? Ще ти прецедя отвара…
– Явно стават чудеса. Да потичаме в леса! – кихна дребничко момиче.
– Спри за миг, ако обичаш! – Баба Зима с длани снежни малката погали нежно. – Ще те питам нещо лесно, искам да ми кажеш честно! Кой нощес у вас е бил? Кой децата е дарил тъй невидимо и тайно? Удивена съм безкрайно!
– Кой ли?! Кой е, всеки знае – Дядо Коледа това е! – прихна малкото момиче. – Чуйте, куклата ми срича!
Кукла-Букла взори вдигна и на Баба Зима смигна. “Ма-ма”- ласкаво пошепна и невинно с мигли клепна.
– Явнооо…стават чудеса. Няма да го понеса – представи си, точно ние да повярваме в магии! – Баба Зима зацъка с език. – Туй е някакъв коледен трик!
Дядо Коледа вдигна очи:
– Замълчи…Замълчи, замълчи!… Тя край нас е, навред, погледни я! Тя – безкрайната детска магия! Детски смях – сякаш пеят звънчета… Засияли с надежда очета… Блика в малките детски ръчички топлина и милувка за всички… Те това е магията чудна, за големите толкова трудна… Затова, ако питаш децата: “Как се казват в света чудесата?”, ще откликнат при първия зов:
– Те са : Вяра…
– Надежда…
– Любов!

ДА БЪДЕ!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *