142 години от свикването на първия български парламент

Учредителното събрание във Велико Търново и приемането на първата българска Конституция

В началото на 1879 г. току-що освободена България прави първите си стъпки като автономна държава. И най-важната от тези стъпки е свикването на Учредително събрание, което да приеме основен закон – Конституция. Като приема своя Конституция и дава началото на парламентарния живот в страната, България заявява на света, че вече е самостоятелна и независима и от този момент нататък сама ще чертае съдбините си.

Предшестващ политически опит на българските елити

  • Участие в избори за някои административни единици в империята
  • Съставяне на българското представителство в Цариград
  • Избори за участници в Църковно-народния събор, открит през 1871 г.

Колкото и ново да е било всичко за току-що освободена България, изготвянето на основен закон на страната не става на гола поляна. През целия 19 век българският доосвобожденски елит обсъжда идеи за управление под формата на автономия, дуалистична турско-българска или независима държава. И винаги в тези обсъждания присъства идеята за някакъв вид народно представителство, избрано от народа.

Българите са имали досег с избори заради участието си в някои административни единици в империята като например меджлисите, вилаетските съвети и прочее. Но най-вече възрожденските българи се доближили до практики, напомнящи парламентарните, при съставянето на българското представителство в Цариград, призвано да защитава общобългарските интереси по всички наболели теми. И най-вече по време на избора и заседанията на Църковно-народния събор, открит почти точно 8 години преди Учредителното събрание – отново през февруари 1871 г. По време на пламенните дебати на този събор за първи път се оформят двете политически течения – консерватори и радикали, които по-късно ще се видоизменят в консерватори и либерали. Така ще се зародят първите български политически партии.

Първи опити за изработване на Основен закон през 19 век

Въпросът за изработване на някакъв вид устав, основен закон, който да определя принципите на управление на държавата също е бил обсъждан през 19 век. Вероятно най-близо до конституция е „Наредата“, изработена от Васил Левски и подложена на широко обсъждане в революционните комитети. Всъщност той и затова я кръщава „Нареда“, защото така превежда непознатата сред българите дума конституция. Основните характеристики на предложения от него вариант са суверенитет, законност, равноправие, демократизъм и хуманизъм. Много историци днес смятат, че Левски е бил вдъхновен от американската „Декларация за независимост на САЩ“ от 1776 г. и от последвалата я „Декларация за правата на човека и гражданина“, приета веднага след френската революцията от 1789 г., тъй като това са първите държавни документи, касаещи правата на човека. А фактът, че „Наредата“ е била подложена на толкова широко обсъждане, я приближава максимално до модерния начин за приемане на Основен закон.

Учредителното събрание в цифри и факти

Кои са първите депутати

  • Брой на народните представители
  • Избрани пряко от народа
  • Депутати по право
  • Назначени от комисаря на руския император княз Дондуков-Корсаков

И така, идваме до 10 февруари 1879 г., когато във Велико Търново се събира първото българско Народно събрание – Учредителното събрание на Княжество България. Как изглежда то и какви са хората, които ще се превърнат в отците-основатели на съвременна България?

Точният брой на народните представители не е уточнен със сигурност, тъй като в работата на Събранието участват представители от населени с българи територии, които според решенията на Берлинския конгрес остават в рамките на Османската империя, и те в един момент са принудени да се оттеглят. Според някои изследователи във Велико Търново се събират 231 народни представители, според други – 229, трети ги изброяват до 234.

От тях 96 са избрани пряко от народа. Това става въпреки високите равнища на неграмотност сред населението по това време. На места гласуването за някои кандидати е ставало с бели и черни бобчета или с боб и кукуруз. Но желанието на българските граждани да участват в гласуването е било голямо, а свикването на събранието – посрещнато с ентусиазъм.

Над 100 стават депутати по право /представители на духовенството, председатели на административни съвети и съдилища, както и на някои обществени организации като Българското книжовно дружество/.

Двадесетина души са назначени от княз Дондуков-Корсаков като комисар на руския император.

Какви са първите депутати

  • Мнозинството са учители, лекари, адвокати, публицисти
  • Повечето са високо образовани
  • Сред депутатите има активни участници в национално-освободителното движение
  • Повече от половината имат административен опит

Преобладават представителите на интелигенцията – учители, лекари, адвокати, публицисти. Две трети знаят френски език, който по това време е основният световен език, както днес английският, а половината владеят и още езици освен френския. Сред депутатите има активни участници в национално-освободителното движение. Повече от половината към момента на учредяването на събранието заемат постове в администрацията на Временното руско управление.

Председателство на Учредителното събрание

  • Председател – Екзарх Антим I
  • Подпредседатели – Тодор Икономов и Петко Каравелов

Шестдесет и три годишния по това време Екзарх Антим е една от най-уважаваните фигури в българското общество. Роден Атанас Михайлов Чалъков, той приема името Антим, когато едва на 21 години става монах в Хилендарския манастир. Учил е в най-реномираните школи в Османската империя и Москва. Той участва в Църковно-народния събор от 1871 г. и постига много в борбата за църковна независимост. Заплаща за политическата си дейност с това, че преди Освобождението е изпратен на заточение в Анкара.

Тодор Икономов е писател, публицист, издател и политик. Той също взима дейно участие в борбата за църковна независимост. Той е един от водачите на Консервативната партия. Многократно избиран за депутат след Освобождението. Той е бил също така министър на вътрешните работи и кмет на София. За съжаление, той приживе не получава благодарност от съвременниците си за изключителната си дейност за изграждане на устоите на съвременна България. Умира в мизерия и унижения след неуспешен опит за самоубийство.

Роденият в Копривщица Петко Каравелов е един от водачите на Либералната партия. Следвал е в Историко-филологическия факултет на Московския университет, но в крайна сметка се дипломира като юрист. Този блестящ политик, който е бил министър-председател на България цели четири пъти, е най-вече свързван в паметта ни като един от най-активните дейци, допринесли за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Добре е да помним неговото символ-верую: „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.

От къде идват народните избраници

  • Княжество България
  • Източна Румелия
  • Македония
  • Одринска Тракия

Шокът и гневът на българите след решенията на Берлинския конгрес, който разпокъсва територията на Сан-Стефанска България и оставя голяма част от българите под османско владичество, доминира дебатите в началото на работата на Учредителното събрание. В тези дебати участват и представители на Южна България, Македония, Одринска Тракия, които по силата на Берлинския конгрес са извън границите на Княжеството.

Много от народните представители се притесняват, че ако приемат Конституция на Княжеството, това ще означава, че се отказват от идеята за обединение на всички българи в една обща държава. Дебатите около необходимостта от обединение на всички български територии продължават през цялата първа част от мандата на събранието. До момента, в който княз Дондуков показва, че започва да губи търпение. Реалната работа по изработването на конституция започва едва през март. Но вълненията така и не стихват. Стига се до там, че определени депутати в знак на протест се прибират по родните си места и отказват да вземат участие в работата на Събранието.

Оформяне на основните политически крила

  • Консерватори
  • Либерали
  • Колебаещи се

Интересно е да се знае, че в събранието има две неголеми идеологически ядра – консерватори и либерали, а мнозинството от депутатите не са направили все още своя избор. В този момент личната убедителност и ораторското майсторство на представителите на двете крила са решаващи за това чий дух и възгледи ще надделеят в крайния документ.

В самото начало на работата, се взима решение да се гласува комисия, която да изработи документ, очертаващ основните начала на Конституцията. Докато тече изборът на комисия, либералите все още не са организирани и консерваторите взимат връх – почти цялата комисия се състои от консерватори. Либералите обаче успяват да се активизират. Ораторското майсторство на Петко Славейков възпламенява залата. Той често използва простонародни изрази, обръща думите на опонентите си, връща се към революционния предосвобожденски патос. Ето само два примера. Във варианта, предложен от консерваторите, поетично се споменава, че над Основния закон трябва да има повей от консервативен вятър. Петко Славейков веднага реагира: „Значи искате вятърничава конституция?“. В друг случай той възкликва, че конституция и консерватизъм си вървят като „кебап с леща“. В крайна сметка предложенията на консерваторите са отхвърлени, а крайният вариант, който ще се гласува на 16 април 1879 г. е най-близък до идеалите на радикалните либерали.

 

Дебатите на политическите опоненти и как те са стигнали до нас

  • Дневниците на Учредителното събрание – учебник по ораторско майсторство
  • Къде можем да ги прочетем – www.parliament.bg/…

Участниците в Учредителното събрание изработват и приемат една модерна за времето си и много либерална Конституция. С дейността си те слагат началото на съвременна свободна България. Затова ние се прекланяме пред делото им и с основание им се възхищаваме. Но нека не забравяме, че те са били живи хора, а не паметници. Както ще видим по-нататък, те понякога проявяват политическа наивност, а понякога, водени от разгорещените страсти в залата, стигат до крайности.

Ето за какво свидетелстват техните съвременници.

В „Строителите на съвременна България“ Симеон Радев пише следното: „Цанков и Греков, и двамата с лют нрав, се упрекваха взаимно в недобросъвестност и викаха един другиму: „Лъжец!“ Цели 4 часа – от 11.30 сутрин до 3.30 подир пладне – се минаха в тия забъркани и гневни прения„.

А в книгата си „Стефан Стамболов и новейшата ни история“ авторът Димитър Маринов разказва следното: „ /в залата/ нищо не се чуваше: всички викаха, станали на крака, а по някои места се дадоха и по някоя плесница„.

Дневниците на Учредителното събрание са непълни, защото по онова време не е имало разработена система за стенография на български език. Те са по-скоро репортажи за случилото се, писани в края на работния ден. За да се гарантира, че никой няма да протестира, че думите му са били подменени, в началото на всеки работен ден, депутатите са гласували протокола от предишния. Така са имали възможност да изчистят доста остри думи, които са си разменяли.

Всеки, който се интересува от тази изключително важна част от историята на България, може да прочете Дневниците на Учредителното събрание на посочения интернет адрес в официалната страница на Народното събрание. Това е един от редките случаи, когато документ с решаващо за развитието на страната ни значение е не само поучителен, но може да бъде и много увлекателен. И не на последно място, дебатите по Търновската конституция са доказателство за това как няколко страстни оратори могат чрез силата на думите да определят пътя на цяла държава за години напред.

Търновската конституция – основни изводи

Кой има право да избира?

Избиратели са всички български граждани, навършили 21 години с политически и граждански права.

Не е изрично записано, че право да гласуват имат само мъжете, защото по  това време, това условие се приема по подразбиране. Първата петиция до Народното събрание да се дадат избирателни права на жените в България е от 1909 г. Чак през 1938 г. получават право да гласуват жените, които са омъжени, вдовици или разведени. Те обаче нямат право да бъдат избирани. Пълни изборни права жените получават през 1944 г.

 

Кой има право да бъде избиран?

Избираемите трябва да са български граждани, навършили 30 години и за тях има изискване да са грамотни.

Тук също не се уточнява, че трябва да са мъже, защото авторите са смятали, че и това се подразбира. Най-малък процент жени в Народното събрание има непосредствено след като са получили право да бъдат избирани – в 26-о Народно събрание 1945 – 1946 г. Жените тогава са 5,6% от всички народни представители. Друг парламент със забележително малко жени – 8,5% от депутатите, е 7-о Велико народно събрание 1990-1991 г. Най-много жени народни представителки има в 39-о Народно събрание 2001 – 2005 г., когато те са 26,2 %. В момента жените народни представителки са 23,8%. През последните 140 години само две жени са били избирани за председатели на Народното събрание.

Колко да са народните представители?

За обикновено Народно събрание се приема, че трябва да има по един представител на 10 000 души от двата пола. За Велико Народно събрание – 2 представители за същия брой граждани.

 

Дейност и отговорности на парламента

  • Заседанията са публични
  • Депутатите се ползват с имунитет
  • Прокламира се равноправие на всички граждани
  • Парламентът изработва закони
  • Приема бюджета на държавата
  • Утвърждава държавните заеми
  • Контролира изпълнителната власт чрез въпроси и анкетни комисии
  • Велико народно събрание се свиква при необходимост от изменение на Конституцията
  • Въвежда се разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна

Много от принципите и правомощията на събранието се покриват със сегашните. Забележителните разлики със сега действащото държавно устройство са, че липсва Конституционен съд. И най-вече, че държавният глава, веднъж избран от Велико народно събрание, има право да разпуска парламента по свое усмотрение.

Любопитни факти

Ето и някои любопитни факти, съпътстващи работата на Учредителното събрание:

Освен с изготвянето и гласуването на Конституцията, Велико Търново през тези дни е било заето и с някои светски прояви. Общо взето, цялото събитие е било възприемано като повод за празнуване и забавление.

  • На откриването на Учредителното събрание като специални гости са поканени първия български драматург, духовник и политик, Васил Друмев и великия архитект Колю Фичето
  • Звънецът, който първият председател на български парламент Екзарх Антим I използва по време на заседания, за да въдворява ред, е скъпоценна антика от 15 век, изработена в Персия. Той е от медна сплав и се отличава с филигранна изработка. В основата на дръжката му е гравиран следният стих: „Някой ден, когато съдбата ме покоси и 
    превърне мене нещастния от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене.“ Съхранява се в Регионалния исторически музей на Велико Търново.
  • Ето как един от участниците си спомня деня на откриване на Народното събрание: „ … на всяка крачка, на всяка уличка димеше скара, лееше се червено лясковско вино. Вечер в кръчмите и хановете беше новий Вавилон от речи, песни, викове и декларации. Млада България ликуваше и тържествуваше.“
  • По време на Учредителното събрание излиза първия хумористичен вестник след Освобождението – „Остен“ на Петко Славейков.
  • По време на заседанията е създаден първият военен духов оркестър на България. Негов диригент е чешкият музикант Йозеф Хохола. Всички музиканти в оркестъра също са чехи. Те пристигат в Свищов с кораб по Дунав и пътуват до Търново с конски каруци. По това време пътят Свищов – Велико Търново е отнемал четири дни.
  • По време на Учредителното събрание се провежда и първото модно ревю в България. Организирано е от русенката Евдокия Антонова, която изкупила сценичните костюми на букурещкия театър „Виктория“, за да ги представи пред търновското общество.
  • Истина е, че по това време никой не си е и помислял да допусне жените да гласуват, но първият политически салон в България е организиран имено от жена – г-жа Венетия Сарафиди, във Велико Търново. В къщата й, украсена с полилеи от венециански кристал и картини на художници от Флоренция, са нощували и княз Дондуков, и новоизбраният княз Александър Батенберг.
  • Част от културната програма на депутатите е било представлението на пиесата „Иванко“ от Васил Друмев, изиграна от читалищни дейци от Търново в присъствието на автора.
  • Търновската градска община била отговорна за създаването на организацията за работа на народните представители и се справила забележително добре. Градският съвет организирал и плащал настаняването и храненето на депутатите. Било решено разходите на представител да се ограничат в 25 франка. Това било достатъчно за нощувки, закуска, обяд и вечеря. Ето от какво се състоял обядът на представителите според тогавашните документи: „Супа, риба, месо печено и салата, сладки неща и кафе“.

 

Обобщение

Победата на крайните либерали при приемането на една твърде модерна за патриархалното и консервативно тогавашно българско общество Конституция, е смайваща и е безспорен успех за тяхното крило и парламентарните им остриета, особено в лицето на Петко Каравелов и Петко Славейков. Но трябва да имаме предвид, че по това време новоосвободените ни предци имат твърде малко политически опит и гледат на Конституцията не точно като на крайъгълен камък на държавността, по-скоро като на атрибут на освобождението – както държавния герб и химна. Затова започват да я нарушават почти веднага. Само три години след приемането й, избраният именно от Народното събрание княз Александър Батенберг разпуска парламента и уволнява правителството, което не го удовлетворява, след което свиква Велико народно събрание, за да суспендира Конституцията и да даде извънредни права на държавния глава. Но Конституцията оцелява и е възстановена през 1884 г.

Историята на Търновската конституция олицетворява принципа, че демокрацията не е даденост, а ценност, която трябва да се отвоюва и защитава всеки ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *